22 nov 2006, 15:58

Моят подарък 

  Poesía
736 0 11

Като шепот подтискан, като струна,
по която плъзват лъчи среблолики,
на любовта най-чудната нишка,
залюля се, запя във очите ти.
И припламна във тях като клада,
от надеждни копнежи  хармония,
завладя ме пожарът им с тихият
зов на красивата твоя любов.
Заръмях от желание, тънка и светла,
като лъч заискрих във дланта ти.
Твоята тиха въздишка прошепната,
като цвете поникна в душата ми.
Във омая на устните, шепнещи обич,
на ръцете дарили ми свят от мечти,
на сърцето туптяло в прегръдката ми,
подарявам, от щастие топлите мои сълзи.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??