22.11.2006 г., 15:58 ч.

Моят подарък 

  Поезия
797 0 11
Като шепот подтискан, като струна,
по която плъзват лъчи среблолики,
на любовта най-чудната нишка,
залюля се, запя във очите ти.
И припламна във тях като клада,
от надеждни копнежи хармония,
завладя ме пожарът им с тихият
зов на красивата твоя любов.
Заръмях от желание, тънка и светла,
като лъч заискрих във дланта ти.
Твоята тиха въздишка прошепната,
като цвете поникна в душата ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??