Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
22.11.2006 г., 15:58 ч.

Моят подарък 

  Поезия
723 0 11

Като шепот подтискан, като струна,
по която плъзват лъчи среблолики,
на любовта най-чудната нишка,
залюля се, запя във очите ти.
И припламна във тях като клада,
от надеждни копнежи  хармония,
завладя ме пожарът им с тихият
зов на красивата твоя любов.
Заръмях от желание, тънка и светла,
като лъч заискрих във дланта ти.
Твоята тиха въздишка прошепната,
като цвете поникна в душата ми.
Във омая на устните, шепнещи обич,
на ръцете дарили ми свят от мечти,
на сърцето туптяло в прегръдката ми,
подарявам, от щастие топлите мои сълзи.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??