Nov 22, 2006, 3:58 PM

Моят подарък 

  Poetry
801 0 11
Като шепот подтискан, като струна,
по която плъзват лъчи среблолики,
на любовта най-чудната нишка,
залюля се, запя във очите ти.
И припламна във тях като клада,
от надеждни копнежи хармония,
завладя ме пожарът им с тихият
зов на красивата твоя любов.
Заръмях от желание, тънка и светла,
като лъч заискрих във дланта ти.
Твоята тиха въздишка прошепната,
като цвете поникна в душата ми. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??