27 nov 2009, 16:54

Моят прозорец 

  Poesía » Otra
1235 0 5

Аз като вас да пиша не мога.

Често рими заучени по навик редя.

Крия се денем в мойта бърлога,

а вечер на черния прозорец седя.

 

И гледам света - разбитата улица,

наквасена в ноемрвийска тъга.

Издъхва в пелените на нощта като блудница,

от ехтежа на болките й чувства крада.

 

Заключвам в куплети поредния нощен урок.

И мъча се що чуя на лист да опиша.

С обществото наскоро сключих облог

за себе си да спра да пиша.

 

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??