Nov 27, 2009, 4:54 PM

Моят прозорец 

  Poetry » Other
1226 0 5

Аз като вас да пиша не мога.

Често рими заучени по навик редя.

Крия се денем в мойта бърлога,

а вечер на черния прозорец седя.

 

И гледам света - разбитата улица,

наквасена в ноемрвийска тъга.

Издъхва в пелените на нощта като блудница,

от ехтежа на болките й чувства крада.

 

Заключвам в куплети поредния нощен урок.

И мъча се що чуя на лист да опиша.

С обществото наскоро сключих облог

за себе си да спра да пиша.

 

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??