Аз като вас да пиша не мога.
Често рими заучени по навик редя.
Крия се денем в мойта бърлога,
а вечер на черния прозорец седя.
И гледам света - разбитата улица,
наквасена в ноемрвийска тъга.
Издъхва в пелените на нощта като блудница,
от ехтежа на болките й чувства крада.
Заключвам в куплети поредния нощен урок.
И мъча се що чуя на лист да опиша.
С обществото наскоро сключих облог
за себе си да спра да пиша.