Emalda (Ванина Константинова)
65 161
20 nov 2014, 18:09

Моят път 

  Poesía » De amor
540 0 2

Моят път

 

Притаена в неродено бледо утро, в гъстите мъгли,
с оголена душа пълзяща в изгрев, живота ме боли,
с безцветна съвест на смрачаване, глъч в необятие,
в зов надежда, всяка нощ смирена съм в причастие.

 

В твоят път е моето начало, цветно от душа в бяло,
кратък миг колкото безкрая, в хиляди съдби сме цяло.
После ще затъна във страстта... изгарям в твоето тяло,
щом сластта в очите ти гори, заживяла закопняло.

 

Родена в бледо, неродено утро, в странното обичане,
те нося с вечност във сърцето... безумие във вричане,
в осъмнало събуждане, с избледняло, овехтяло утро,
вливаш се във мен, откраднал в битието злостно лустро.

 

А, може би, си моето отричане... роден си в бледо утро.
С бягство в пъплещият ден разстилам бяло в пъстро,
свличам щури норми, мъка и агония... тишината в цветята,
и кръщавам с твойто име пясъчен оазис в маранята.

 

С утрешното случване ще чакам в неродено утро,
ще се разливам в пролетните ручеи, бяла в пъстро
и прошката от теб ще заменя за дъх на свободата,
непокорно и без норми ще тичам жадно по Земята.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Мисана коментарите ти винаги ме карат да се усещам щастлива, че съм разбрана.
  • "В твоят път е моето начало...в хиляди съдби сме цяло.
    После ще затъна във страстта...заживяла закопняло.
    Родена...в странното обичане, те нося... безумие във вричане...
    А, може би, си моето отричане...в бледо утро...
    С утрешното случване ще чакам в неродено утро,
    ще се разливам в пролетните ручеи, бяла в пъстро
    и прошката от теб ще заменя за дъх на свободата,
    непокорно и без норми ще тичам жадно по Земята."

    Поетичното ОКО на този текст, в което по един явен и безапелационен начин са съсредоточени главните поетични достойнства на творбата.
    Останалите - като сребърни нишки, остават в съединителната тъкан на поетичния текст - безусловно силно въздействащ и заслужаващ най-висока оценка.

    Поздравявам те за написаното, Ванина!
Propuestas
: ??:??