danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
1 mar 2012, 12:53

Моят път 

  Poesía » De amor
629 0 6

Сякаш лудата болка ме спря

( аз останах, но пътят ми тръгна)

и нашари със грешки света...

После дрипав се шмугна зад хълма...

Досега все със мен бе вървял

и самичък, съвсем се обърка.

Като птица с ранени крила,

някак тъжно в съня ми помръкна.

И такъв,с наранени мечти,

в тихо утро се свлече на прага.

Моят път, знам, без мен не върви

( тази болка го кара да чака).

И стаен,  да очаква мига,

в който пак за небе ще мечтая...

 

Вън отново се ражда зора,

моят път вече мери безкрая...

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави и от мен!
  • "( аз останах, но пътят ми тръгна)
    и нашари със грешки света..."!!!
    Честита Баба Марта, Дани!Съкровени, безгрешни, животворни да са мечтите ти!Поздравявам те!
  • Благодаря ви, приятели! Нека баба Марта ви донесе много слънце и щастие!
  • Поздравления и за това хубаво стихотворение, Дани!
  • Поздравления за хубавия стих, Дани!
  • Искрени поздравления, най-вече за сюжета - оригинален, президвикващ сериозни и дълбоки размисли, и ... различен.
    Що се отнася до майсторското му представяне и оформене, поне за мен, не е изненада. Такава би имало, ако не беше така.
Propuestas
: ??:??