1.03.2012 г., 12:53 ч.
Моят път
Сякаш лудата болка ме спря
( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света...
После дрипав се шмугна зад хълма...
Досега все със мен бе вървял
и самичък, съвсем се обърка.
Като птица с ранени крила,
някак тъжно в съня ми помръкна.
И такъв,с наранени мечти,
в тихо утро се свлече на прага.
Моят път, знам, без мен не върви
( тази болка го кара да чака).
И стаен, да очаква мига,
в който пак за небе ще мечтая...
Вън отново се ражда зора,
моят път вече мери безкрая...
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрави и от мен!
-
"( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света..."!!!
Честита Баба Марта, Дани!Съкровени, безгрешни, животворни да са мечтите ти!Поздравявам те! -
Благодаря ви, приятели! Нека баба Марта ви донесе много слънце и щастие!
-
Поздравления и за това хубаво стихотворение, Дани!
-
Поздравления за хубавия стих, Дани!
-
Искрени поздравления, най-вече за сюжета - оригинален, президвикващ сериозни и дълбоки размисли, и ... различен.
Що се отнася до майсторското му представяне и оформене, поне за мен, не е изненада. Такава би имало, ако не беше така.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
