Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете,
верен пристан в студените зими,
потопеното в чистия извор небе,
песен българска, неповторима.
Той е верният пулс на горещата гръд,
горд вулкан от човешки тревоги,
неподкупен и вечен към бъдното път,
светлина, без която не мога!