11.11.2009 г., 14:15

Моят свят

755 0 3

Моят свят е огромно кълбо от мечти.

Той се слива с бездънните звездни простори.

В него хлябът покълва и буря бучи,

в него раждат се думи и хора.

 

Той е майчина ласка и сън на дете,

верен пристан в студените зими,

потопеното в чистия извор небе,

песен българска, неповторима.

 

Той е верният пулс на горещата гръд,

горд вулкан от човешки тревоги,

неподкупен и вечен към бъдното път,

светлина, без която не мога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...