Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете,
верен пристан в студените зими,
потопеното в чистия извор небе,
песен българска, неповторима.
Той е верният пулс на горещата гръд,
горд вулкан от човешки тревоги,
неподкупен и вечен към бъдното път,
светлина, без която не мога!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
