Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете,
верен пристан в студените зими,
потопеното в чистия извор небе,
песен българска, неповторима.
Той е верният пулс на горещата гръд,
горд вулкан от човешки тревоги,
неподкупен и вечен към бъдното път,
светлина, без която не мога!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
