3 abr 2012, 16:18

Моят свят

  Poesía » Otra
1.6K 0 0

Моят свят е две вятърни мелници,

две брези с пречупени клони,

две сърца лудо влюбени

и детският смях в нашите делници.

 

В моя свят лутат няколко облака.

Две души, като в сън - позакърпили болката,

две бури излезли от мрака

и пожълтели стихове в тетрадката.

 

Моят свят често крие от себе си мислите,

за които дори твоят свят не разбира,

и в късната вечер, запленена от звездиците,

в твоите очи моят свят все умира!

 

 

26.02.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....