По пътеката позната отново аз се връщам.

По камъните стари на старата ми къща.

Поглед,трепет, шеметното ти дихание...

Сълза, мрак, грешките ми повтаряни.

Събуждам се във ужас, всичко е към края.

Било е само сън... Сън или наяве?!

Но докога? - пита хълцливо сърцето?!

Този ужас все ще го потретвам...

Може би във всичко се съмнявам

и сигурно трябва, щом от тебе се калявам...

Направи ме силна, жестока,

безсърдечна чак.

След всяка рана по-силна ставам и се изправям пак!

Всеки мост ми изгори да не мога да се връщам.

Като скитница да ме запомниш,

като моя звяр жесток, в съня си да те прегръщам...