Jan 5, 2014, 8:14 PM

Моят звяр

  Poetry » Love
1.1K 0 0

По пътеката позната отново аз се връщам.

По камъните стари на старата ми къща.

Поглед,трепет, шеметното ти дихание...

Сълза, мрак, грешките ми повтаряни.


Събуждам се във ужас, всичко е към края.

Било е само сън... Сън или наяве?!

Но докога? - пита хълцливо сърцето?!

Този ужас все ще го потретвам...


Може би във всичко се съмнявам

и сигурно трябва, щом от тебе се калявам...

Направи ме силна, жестока,

безсърдечна чак.

След всяка рана по-силна ставам и се изправям пак!


Всеки мост ми изгори да не мога да се връщам.

Като скитница да ме запомниш,

като моя звяр жесток, в съня си да те прегръщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...