5.01.2014 г., 20:14

Моят звяр

1.1K 0 0

По пътеката позната отново аз се връщам.

По камъните стари на старата ми къща.

Поглед,трепет, шеметното ти дихание...

Сълза, мрак, грешките ми повтаряни.


Събуждам се във ужас, всичко е към края.

Било е само сън... Сън или наяве?!

Но докога? - пита хълцливо сърцето?!

Този ужас все ще го потретвам...


Може би във всичко се съмнявам

и сигурно трябва, щом от тебе се калявам...

Направи ме силна, жестока,

безсърдечна чак.

След всяка рана по-силна ставам и се изправям пак!


Всеки мост ми изгори да не мога да се връщам.

Като скитница да ме запомниш,

като моя звяр жесток, в съня си да те прегръщам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....