Моята баба

                             Моята баба

Моята баба беше много добра.

Само понякога строга бе тя,

искаше да правя всичко така,

както го правеше тя.

Обичах тази моя мила баба.

Но смъртта отне ми я

с бемилостни ръце.

Минаха двайсет години.

Но още помня този ден,

навън студът сковаваше земята,

а новата година идваше на следващия ден.

И никога не ще забравя

очите ù нежни, топлия глас.

Топлината, която ми даде,

в сърцето си завинаги ще пазя аз!