21 мая 2009 г., 19:21

Моята баба

1K 1 0

                             Моята баба

 

Моята баба беше много добра.

Само понякога строга бе тя,

искаше да правя всичко така,

както го правеше тя.

 

Обичах тази моя мила баба.

Но смъртта отне ми я

с бемилостни ръце.

 

Минаха двайсет години.

Но още помня този ден,

навън студът сковаваше земята,

а новата година идваше на следващия ден.

 

И никога не ще забравя

очите ù нежни, топлия глас.

Топлината, която ми даде,

в сърцето си завинаги ще пазя аз!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...