Моята баба

Моята баба беше много добра.

Само понякога строга бе тя,

искаше да правя всичко така,

както го правеше тя.

Обичах тази моя мила баба.

Но смъртта отне ми я

с бемилостни ръце.

Минаха двайсет години.

Но още помня този ден,

навън студът сковаваше земята,

а новата година идваше на следващия ден.

И никога не ще забравя

очите ù нежни, топлия глас.

Топлината, която ми даде,

в сърцето си завинаги ще пазя аз!