21 мая 2009 г., 19:21

Моята баба

1K 1 0

                             Моята баба

 

Моята баба беше много добра.

Само понякога строга бе тя,

искаше да правя всичко така,

както го правеше тя.

 

Обичах тази моя мила баба.

Но смъртта отне ми я

с бемилостни ръце.

 

Минаха двайсет години.

Но още помня този ден,

навън студът сковаваше земята,

а новата година идваше на следващия ден.

 

И никога не ще забравя

очите ù нежни, топлия глас.

Топлината, която ми даде,

в сърцето си завинаги ще пазя аз!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...