21.05.2009 г., 19:21

Моята баба

1K 1 0

                             Моята баба

 

Моята баба беше много добра.

Само понякога строга бе тя,

искаше да правя всичко така,

както го правеше тя.

 

Обичах тази моя мила баба.

Но смъртта отне ми я

с бемилостни ръце.

 

Минаха двайсет години.

Но още помня този ден,

навън студът сковаваше земята,

а новата година идваше на следващия ден.

 

И никога не ще забравя

очите ù нежни, топлия глас.

Топлината, която ми даде,

в сърцето си завинаги ще пазя аз!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...