моята душа замръзнала от студ живее

2 may 2006, 21:19

Poesía

916 0 2

Беше есенен ден, когато се запознахме.

Листата... жълти... червени... зелени...

Небето чисто... въздухът свеж...

Беше прекрасна тази наша среща...

Ала сега за мен есента ще стане зловеща...

Защото не осъзнавах тогава,

че готова бях листата от дърветата да махна...

небето слънчево да стане, щом с ръка замахна...

и всичко - заради теб, защото

ти си точния човек...

Сега е зима! Сняг вали!
Но не навън, а в сърцето ми!

Навън птичките пеят, слънцето грее,

Ала моята душа, замръзнала от студ живее...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.