2 may 2006, 21:19

моята душа замръзнала от студ живее

Poesía

1.1K 0 2

Беше есенен ден, когато се запознахме.

Листата... жълти... червени... зелени...

Небето чисто... въздухът свеж...

Беше прекрасна тази наша среща...

Ала сега за мен есента ще стане зловеща...

Защото не осъзнавах тогава,

че готова бях листата от дърветата да махна...

небето слънчево да стане, щом с ръка замахна...

и всичко - заради теб, защото

ти си точния човек...

Сега е зима! Сняг вали!
Но не навън, а в сърцето ми!

Навън птичките пеят, слънцето грее,

Ала моята душа, замръзнала от студ живее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0