2.05.2006 г., 21:19

моята душа замръзнала от студ живее

Поезия

1.1K 0 2

Беше есенен ден, когато се запознахме.

Листата... жълти... червени... зелени...

Небето чисто... въздухът свеж...

Беше прекрасна тази наша среща...

Ала сега за мен есента ще стане зловеща...

Защото не осъзнавах тогава,

че готова бях листата от дърветата да махна...

небето слънчево да стане, щом с ръка замахна...

и всичко - заради теб, защото

ти си точния човек...

Сега е зима! Сняг вали!
Но не навън, а в сърцето ми!

Навън птичките пеят, слънцето грее,

Ала моята душа, замръзнала от студ живее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0