моята душа замръзнала от студ живее

2.05.2006 г., 21:19 ч.

Поезия

914 0 2

Беше есенен ден, когато се запознахме.

Листата... жълти... червени... зелени...

Небето чисто... въздухът свеж...

Беше прекрасна тази наша среща...

Ала сега за мен есента ще стане зловеща...

Защото не осъзнавах тогава,

че готова бях листата от дърветата да махна...

небето слънчево да стане, щом с ръка замахна...

и всичко - заради теб, защото

ти си точния човек...

Сега е зима! Сняг вали!
Но не навън, а в сърцето ми!

Навън птичките пеят, слънцето грее,

Ала моята душа, замръзнала от студ живее...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.