Cursed (Димитрина Иванова)
31 423
23 oct 2007, 15:26

Моята единствена любов 

  Poesía
1211 0 4
 

Броя капките дъжд, падащи навън,

пред очите ми минават ужасът и самотата,

толкова реални, като незабравен сън.

Много време се крих в тъмнината

и неусетно бях забравила светлината...

 

... но трябваше да се събудя някой ден,

да усетя кръвта в мъртвите си вени,

да стопля дъха си вледенен,

да задвижа минутите, от болката спрени.

 

Бях забравила какво са мечтите,

потъвах в сълзите.

Сега моля Безсмъртния за нов живот.

Слагам край на невинността,

надигам се от пръстта

и тръгвам, водена от страстта.

 

Влюбена в греха,

прерязах вените на страха

и въздигнах живота си от праха.

 

Съблазних Луната,

търсих сенки в тъмнината.

Убих страха си

и кръвта никога няма да изсъхне,

ще изляза от сенките, когато мръкне.

 

Вече забравих самотата,

с устни замразявам топлината.

Вървя по лунната пътека

към живота си, към безсмъртната утеха.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е!
    Усмивка и прегръдка
  • Това е едно от най-личните стихотворения, който съм писала.То заедно с Греха и любовта са посветени на човека, който ми помогна да се справя с болката от загубата на близък.Благодаря за добрите отзиви.
  • Прекрасно стихотворение!
    Великолепен финал.Много ми хареса.
    С обич, мила Димитрина.
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??