Моята единствена любов
Броя капките дъжд, падащи навън,
пред очите ми минават ужасът и самотата,
толкова реални, като незабравен сън.
Много време се крих в тъмнината
и неусетно бях забравила светлината...
... но трябваше да се събудя някой ден,
да усетя кръвта в мъртвите си вени,
да стопля дъха си вледенен,
да задвижа минутите, от болката спрени.
Бях забравила какво са мечтите,
потъвах в сълзите.
Сега моля Безсмъртния за нов живот.
Слагам край на невинността,
надигам се от пръстта
и тръгвам, водена от страстта.
Влюбена в греха,
прерязах вените на страха
и въздигнах живота си от праха.
Съблазних Луната,
търсих сенки в тъмнината.
Убих страха си
и кръвта никога няма да изсъхне,
ще изляза от сенките, когато мръкне.
Вече забравих самотата,
с устни замразявам топлината.
Вървя по лунната пътека
към живота си, към безсмъртната утеха.© Димитрина Иванова All rights reserved.
