9 oct 2019, 19:49

Моята есен

  Poesía
782 0 1

Отиваш си, лято! Как си отиваш!
Вълните, морето все още ми пеят!
И слънцето жарко! Слънце, чиито
сетни лъчи не престават да греят!
Ти вплете във мене момичешка вяра,
че изгреви ярки след тебе ще светят!
Мечти, разпилени във морската пяна
без жалост се връщат обратно в морето!
Брегът опустява и пясък самотен
завива грижовно черупки от миди.
Септември ми маха при залез за сбогом.
Замина си, лято! Как тихо замина..
И ето, след тебе, е празно небето,
в прохладното утро заглъхват надежди,
че пак ще те има, зад облаци скрито,
в очи на момиче и морски копнежи! 
Но ти ще се върнеш! О, твоето сбогом...
Морето припява рефрена на песен.
Вятър прошепва поема и много,
ах, много прилича на моята есен...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...