9 oct 2019, 19:49

Моята есен

  Poesía
788 0 1

Отиваш си, лято! Как си отиваш!
Вълните, морето все още ми пеят!
И слънцето жарко! Слънце, чиито
сетни лъчи не престават да греят!
Ти вплете във мене момичешка вяра,
че изгреви ярки след тебе ще светят!
Мечти, разпилени във морската пяна
без жалост се връщат обратно в морето!
Брегът опустява и пясък самотен
завива грижовно черупки от миди.
Септември ми маха при залез за сбогом.
Замина си, лято! Как тихо замина..
И ето, след тебе, е празно небето,
в прохладното утро заглъхват надежди,
че пак ще те има, зад облаци скрито,
в очи на момиче и морски копнежи! 
Но ти ще се върнеш! О, твоето сбогом...
Морето припява рефрена на песен.
Вятър прошепва поема и много,
ах, много прилича на моята есен...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...