Моята есен

Отиваш си, лято! Как си отиваш!
Вълните, морето все още ми пеят!
И слънцето жарко! Слънце, чиито
сетни лъчи не престават да греят!
Ти вплете във мене момичешка вяра,
че изгреви ярки след тебе ще светят!
Мечти, разпилени във морската пяна
без жалост се връщат обратно в морето!
Брегът опустява и пясък самотен
завива грижовно черупки от миди.
Септември ми маха при залез за сбогом.
Замина си, лято! Как тихо замина..
И ето, след тебе, е празно небето,
в прохладното утро заглъхват надежди,
че пак ще те има, зад облаци скрито,
в очи на момиче и морски копнежи! 
Но ти ще се върнеш! О, твоето сбогом...
Морето припява рефрена на песен.
Вятър прошепва поема и много,
ах, много прилича на моята есен...