Моята есен
Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка,
както шарен е моят друм през света.
Бих могла да ушия си пъстроцветната дрешка,
която тайни разкрива и гони страха.
Кафяво листо в косите ми скри се.
Зеленото търси опора в мойта ръка.
Жълтичко долу в крачола уви се.
Червено до сърце ми се сгуши в гръдта.
А край дървото оголено аз ще поседна,
ще послушам птичките, ще погаля трева.
На спомени скъпи вратата веч ще открехна,
ще разголя душата си, ще продължа без вина.
Вихърът есенен през мен ще премине.
Ще фучи и ще чупи, ще ме бутне в калта.
С порой от сълзи всяка болка без жал ще измие
и пречистена, лека ще почукам на небесна врата.
16.11.2022 Ким Джаксън
© Боряна Христова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав стих,Ким, хареса ми тази твоя есен, която докосва с цветни листа душата. Бъди все така вдъхновена!
-
Красиво...
-
Хубав, образен стих! Така е...., някои са орисани с лекота да изживеят живота си, други все със сътресения... Но казват, вторите са силните хора
За житейска есен още ти е рано, Боряна Красива, цветна есен ти желая! ❤️ -
И цветна, и добра.
Поздрави! Успех! -
Силни чувства в есента си споделила, Ким!
Финалът дава надежда!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Понякога и тъгата може да е цветна, Тоти. 😉
Дани, не само сме по-силни, но и ни е по-интересен живота. 😊 А, хич не ми е далеч есента, а от реалната тук, където живея, няма и следа.
Генек, радвам се, че така го усещаш! 😊
Миночка, бъди вдъхновена и ти!🍀
Благодаря ви, хора, че сте тук и четете опитите ми за стихоплетство! ❤🍷