Моята есен
Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка,
както шарен е моят друм през света.
Бих могла да ушия си пъстроцветната дрешка,
която тайни разкрива и гони страха.
Кафяво листо в косите ми скри се.
Зеленото търси опора в мойта ръка.
Жълтичко долу в крачола уви се.
Червено до сърце ми се сгуши в гръдта.
А край дървото оголено аз ще поседна,
ще послушам птичките, ще погаля трева.
На спомени скъпи вратата веч ще открехна,
ще разголя душата си, ще продължа без вина.
Вихърът есенен през мен ще премине.
Ще фучи и ще чупи, ще ме бутне в калта.
С порой от сълзи всяка болка без жал ще измие
и пречистена, лека ще почукам на небесна врата.
16.11.2022 Ким Джаксън
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Христова Все права защищены
За житейска есен още ти е рано, Боряна 
