maneva (Янка Манева) maneva (Янка Манева)
8
9 may 2014, 14:41

Моята есен

  Poesía
560 0 1

           Моята есен

 

Дойде и моят листопад.

Как искам да избягам с вятъра!

Че няма връщане назад!

Есен е. И свърши театъра.

 

Добър актьор да стана не успях.

А пясъчните замъци се сринаха.

Житейската си роля изиграх.

И хулите не ме отминаха.

 

Как искам мойто криво огледало

протърканата маска да свали.

Да хвърля старото, самотно наметало,

нищо, че е есен и вали!

 

Открих нелепо оправдание,

че в лабиринти страдах и грешах.

Но казват, само нямото страдание

е път нелек към мъдростта!

                      

                            Янка Манева

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янка Манева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0