Моята есен
Моята есен
Дойде и моят листопад.
Как искам да избягам с вятъра!
Че няма връщане назад!
Есен е. И свърши театъра.
Добър актьор да стана не успях.
А пясъчните замъци се сринаха.
Житейската си роля изиграх.
И хулите не ме отминаха.
Как искам мойто криво огледало
протърканата маска да свали.
Да хвърля старото, самотно наметало,
нищо, че е есен и вали!
Открих нелепо оправдание,
че в лабиринти страдах и грешах.
Но казват, само нямото страдание
е път нелек към мъдростта!
Янка Манева
© Янка Манева All rights reserved.
