Моята есен

Дойде и моят листопад.

Как искам да избягам с вятъра!

Че няма връщане назад!

Есен е. И свърши театъра.

Добър актьор да стана не успях.

А пясъчните замъци се сринаха.

Житейската си роля изиграх.

И хулите не ме отминаха.

Как искам мойто криво огледало

протърканата маска да свали.

Да хвърля старото, самотно наметало,

нищо, че е есен и вали!

Открих нелепо оправдание,

че в лабиринти страдах и грешах.

Но казват, само нямото страдание

е път нелек към мъдростта!

                            Янка Манева