2 nov 2020, 8:09

Моята истина

839 2 0

Моята истина е, че те обичам 

и не успявам да те забравя, 

колкото и усилия да полагам — 

отново пред себе си те виждам. 

В прегръдките ти пак потъвам, 

от целувките ти в огън изгарям. 

Всичко в мен крещи, че те желая, 

че ти си моят мъж пред Бога и света. 

Без теб всичко е лед и пустота, 

без любовта ти аз съм половин жена. 

Без теб нищо за мен няма смисъл, 

с теб си отиде всичко красиво в един миг. 

Очите се напълниха със сълзи, 

знаеха, че повече няма да те видят, 

че си отиваш завинаги от моя живот, 

от моя живот и от моята любов...

Без теб така боли ме всичко: 

душата от любовна болка стене, 

сърцето плаче с кървави сълзи 

по безнадеждно изгубената ни любов.

 

 

 

01.11.2020 г./ 19:30 ч.

Гр. Хасково

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мечтателка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...