2 нояб. 2020 г., 08:09

Моята истина

843 2 0

Моята истина е, че те обичам 

и не успявам да те забравя, 

колкото и усилия да полагам — 

отново пред себе си те виждам. 

В прегръдките ти пак потъвам, 

от целувките ти в огън изгарям. 

Всичко в мен крещи, че те желая, 

че ти си моят мъж пред Бога и света. 

Без теб всичко е лед и пустота, 

без любовта ти аз съм половин жена. 

Без теб нищо за мен няма смисъл, 

с теб си отиде всичко красиво в един миг. 

Очите се напълниха със сълзи, 

знаеха, че повече няма да те видят, 

че си отиваш завинаги от моя живот, 

от моя живот и от моята любов...

Без теб така боли ме всичко: 

душата от любовна болка стене, 

сърцето плаче с кървави сълзи 

по безнадеждно изгубената ни любов.

 

 

 

01.11.2020 г./ 19:30 ч.

Гр. Хасково

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мечтателка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...