2.11.2020 г., 8:09

Моята истина

835 2 0

Моята истина е, че те обичам 

и не успявам да те забравя, 

колкото и усилия да полагам — 

отново пред себе си те виждам. 

В прегръдките ти пак потъвам, 

от целувките ти в огън изгарям. 

Всичко в мен крещи, че те желая, 

че ти си моят мъж пред Бога и света. 

Без теб всичко е лед и пустота, 

без любовта ти аз съм половин жена. 

Без теб нищо за мен няма смисъл, 

с теб си отиде всичко красиво в един миг. 

Очите се напълниха със сълзи, 

знаеха, че повече няма да те видят, 

че си отиваш завинаги от моя живот, 

от моя живот и от моята любов...

Без теб така боли ме всичко: 

душата от любовна болка стене, 

сърцето плаче с кървави сълзи 

по безнадеждно изгубената ни любов.

 

 

 

01.11.2020 г./ 19:30 ч.

Гр. Хасково

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...