Моята истина е, че те обичам
и не успявам да те забравя,
колкото и усилия да полагам —
отново пред себе си те виждам.
В прегръдките ти пак потъвам,
от целувките ти в огън изгарям.
Всичко в мен крещи, че те желая,
че ти си моят мъж пред Бога и света.
Без теб всичко е лед и пустота,
без любовта ти аз съм половин жена.
Без теб нищо за мен няма смисъл,
с теб си отиде всичко красиво в един миг.
Очите се напълниха със сълзи,
знаеха, че повече няма да те видят,
че си отиваш завинаги от моя живот,
от моя живот и от моята любов...
Без теб така боли ме всичко:
душата от любовна болка стене,
сърцето плаче с кървави сълзи
по безнадеждно изгубената ни любов.
01.11.2020 г./ 19:30 ч.
Гр. Хасково
© Мечтателка Всички права запазени