14 mar 2019, 23:57

Моята история 

  Poesía
360 0 1

Бях едва на 13, когато загубих баща си,

Бях малко, изплашено, тъжно дете.

Животът ме грабна и стисна в ръката си

Моето младо туптящо сърце..


Годините бързо отминаха,

Път дълъг вървях, ала път през калта...

И вярна на своите принципи,

Падах, ставах и изтупвах прахта…


Срещах хора.. и хора изгубвах..

Приятели имах, но броях ги на ръка..

Затова, че на друг не се преструвах,

Често оставах във вкъщи сама…


Утеха аз в листа намирах,

Химикалът изписваше дълги слова.

Моята история в стихове изливах

И така спасявах се от самота..


И често в нощите сън не намирах,

Будна, умислена посрещах деня…

Далеч от родината живот преоткривах,

Но живот ли е щом си далеч от дома?!


Треперех от мъка при всяко „Довиждане”…

Не знаех дали не ще е последно сега…

Но вдигах глава и с плахо усмихване,

Помахвах за сбогом и кимвах с глава.


А неприятели, сигурни в моето щастие,

Казваха често „Добре си така”.

С ехидна усмивка и злоба в очите им

„Пари ще изкараш, не мисли за дома!”


„Пари ще изкарам”… ала на каква цена?!

Сама в непозната, чужда страна..

Сред вълци, сред хали и злобни лица..

С приятели, побирайки ги в шепа една..


Бях едва на 13, когато загубих баща си…

Бях малко, изплашено, тъжно хлапе..

И днес живота ме стиска в ръцете си,

Но вече съм силна и не съм дете!

© Донна Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Правило е да се мисли,че отишлите по разни причини в чужбина/дори с брак/ са винаги щастливи и...богати.Обаче всеки е по своему и щастлив и нещастен...С цената на много жертви може да постигне част от това,за което е там,но в сърцето винаги ще остане едно кътче,което тъгува за Родината....Добре,че си вече силна,Донна,но дано не се "претопиш" изцяло ,не забравяй колко е хубаво тук,колко сме топли ние,българите!Нищо,че е доста объркано в момента тук....
Propuestas
: ??:??