14.03.2019 г., 23:57

Моята история

670 0 1

Бях едва на 13, когато загубих баща си,

Бях малко, изплашено, тъжно дете.

Животът ме грабна и стисна в ръката си

Моето младо туптящо сърце..


Годините бързо отминаха,

Път дълъг вървях, ала път през калта...

И вярна на своите принципи,

Падах, ставах и изтупвах прахта…


Срещах хора.. и хора изгубвах..

Приятели имах, но броях ги на ръка..

Затова, че на друг не се преструвах,

Често оставах във вкъщи сама…


Утеха аз в листа намирах,

Химикалът изписваше дълги слова.

Моята история в стихове изливах

И така спасявах се от самота..


И често в нощите сън не намирах,

Будна, умислена посрещах деня…

Далеч от родината живот преоткривах,

Но живот ли е щом си далеч от дома?!


Треперех от мъка при всяко „Довиждане”…

Не знаех дали не ще е последно сега…

Но вдигах глава и с плахо усмихване,

Помахвах за сбогом и кимвах с глава.


А неприятели, сигурни в моето щастие,

Казваха често „Добре си така”.

С ехидна усмивка и злоба в очите им

„Пари ще изкараш, не мисли за дома!”


„Пари ще изкарам”… ала на каква цена?!

Сама в непозната, чужда страна..

Сред вълци, сред хали и злобни лица..

С приятели, побирайки ги в шепа една..


Бях едва на 13, когато загубих баща си…

Бях малко, изплашено, тъжно хлапе..

И днес живота ме стиска в ръцете си,

Но вече съм силна и не съм дете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донна Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Правило е да се мисли,че отишлите по разни причини в чужбина/дори с брак/ са винаги щастливи и...богати.Обаче всеки е по своему и щастлив и нещастен...С цената на много жертви може да постигне част от това,за което е там,но в сърцето винаги ще остане едно кътче,което тъгува за Родината....Добре,че си вече силна,Донна,но дано не се "претопиш" изцяло ,не забравяй колко е хубаво тук,колко сме топли ние,българите!Нищо,че е доста объркано в момента тук....

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...