Бях едва на 13, когато загубих баща си,
Бях малко, изплашено, тъжно дете.
Животът ме грабна и стисна в ръката си
Моето младо туптящо сърце..
Годините бързо отминаха,
Път дълъг вървях, ала път през калта...
И вярна на своите принципи,
Падах, ставах и изтупвах прахта…
Срещах хора.. и хора изгубвах..
Приятели имах, но броях ги на ръка..
Затова, че на друг не се преструвах,
Често оставах във вкъщи сама… ...