13 oct 2006, 18:28

Mоята История 

  Poesía
639 0 6
Сива е нощта,
черният мрак сякаш посивя
от сълзите на нощта
и стана сребърна тя.
От уличните лампи осветена,
в прозорците тя блестеше, като че бе от бронз.
Беше незамна красотата и....
Прегърнах частичка от нея
и вече не чувствах самота.
Земята под краката ми приличаше на подиум
/с помощта на уличните лампи,
проникващата тяхна светлина в стаята/
приличаха на прожектори сега.
И ето че настъпи часа,
да споделя със тишината и със вас
моята история, да се изповядам без глас...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??