Oct 13, 2006, 6:28 PM
Mоята История
Сива е нощта,
черният мрак сякаш посивя
от сълзите на нощта
и стана сребърна тя.
От уличните лампи осветена,
в прозорците тя блестеше, като че бе от бронз.
Беше незамна красотата и....
Прегърнах частичка от нея
и вече не чувствах самота.
Земята под краката ми приличаше на подиум
/с помощта на уличните лампи,
проникващата тяхна светлина в стаята/
приличаха на прожектори сега.
И ето че настъпи часа,
да споделя със тишината и със вас
моята история, да се изповядам без глас...
черният мрак сякаш посивя
от сълзите на нощта
и стана сребърна тя.
От уличните лампи осветена,
в прозорците тя блестеше, като че бе от бронз.
Беше незамна красотата и....
Прегърнах частичка от нея
и вече не чувствах самота.
Земята под краката ми приличаше на подиум
/с помощта на уличните лампи,
проникващата тяхна светлина в стаята/
приличаха на прожектори сега.
И ето че настъпи часа,
да споделя със тишината и със вас
моята история, да се изповядам без глас...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ради,благодаря ти от все сърце!
-
Благодаря ви много Тереза и Момчо!
-
Поздрав мила моя сянке!Браво!
-
Поздрав!
-
Благодаря ти мила!
-
Като премиера и пред сценична треска.
Поздрав.
/незЕмна/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
