13 окт. 2006 г., 18:28

Mоята История

804 0 6
Сива е нощта,
черният мрак сякаш посивя
от сълзите на нощта
и стана сребърна тя.
От уличните лампи осветена,
в прозорците тя блестеше, като че бе от бронз.
Беше незамна красотата и....
Прегърнах частичка от нея
и вече не чувствах самота.
Земята под краката ми приличаше на подиум
/с помощта на уличните лампи,
проникващата тяхна светлина в стаята/
приличаха на прожектори сега.
И ето че настъпи часа,
да споделя със тишината и със вас
моята история, да се изповядам без глас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...