1 jul 2007, 9:12

Моята къща

  Poesía
1K 0 2
Тръгнах към къщи в съня си...
Нарамила тежката чанта.
Денят уморен се навъси.
А мама отдавна ме чака.
Опънах чорапите бели
и плитките спретнати стегнах!
А облаци сиви се стелят...
под редките капки побехнах!
Завих зад познатия ъгъл,
понечих да бутна резето...
Но там, вместо малката къща,
стоеше витрина превзета!
Сред бели, безстрастни лица
на ред манекени блестящи,
на мама добрата ръка
за сбогом ми тихо помаха...

Събудих се, плувнала в пот!
Целунах портрета на мама.
От тук - от панелния блок,
последно с ръка ще й махна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жана Лисичкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...