1 jul 2007, 9:12

Моята къща

  Poesía
1K 0 2
Тръгнах към къщи в съня си...
Нарамила тежката чанта.
Денят уморен се навъси.
А мама отдавна ме чака.
Опънах чорапите бели
и плитките спретнати стегнах!
А облаци сиви се стелят...
под редките капки побехнах!
Завих зад познатия ъгъл,
понечих да бутна резето...
Но там, вместо малката къща,
стоеше витрина превзета!
Сред бели, безстрастни лица
на ред манекени блестящи,
на мама добрата ръка
за сбогом ми тихо помаха...

Събудих се, плувнала в пот!
Целунах портрета на мама.
От тук - от панелния блок,
последно с ръка ще й махна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жана Лисичкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...