Jul 1, 2007, 9:12 AM

Моята къща 

  Poetry
782 0 2
Тръгнах към къщи в съня си...
Нарамила тежката чанта.
Денят уморен се навъси.
А мама отдавна ме чака.
Опънах чорапите бели
и плитките спретнати стегнах!
А облаци сиви се стелят...
под редките капки побехнах!
Завих зад познатия ъгъл,
понечих да бутна резето...
Но там, вместо малката къща,
стоеше витрина превзета!
Сред бели, безстрастни лица
на ред манекени блестящи,
на мама добрата ръка
за сбогом ми тихо помаха...

Събудих се, плувнала в пот!
Целунах портрета на мама.
От тук - от панелния блок,
последно с ръка ще й махна.

© Жана Лисичкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??