Jul 1, 2007, 9:12 AM

Моята къща

  Poetry
1K 0 2
Тръгнах към къщи в съня си...
Нарамила тежката чанта.
Денят уморен се навъси.
А мама отдавна ме чака.
Опънах чорапите бели
и плитките спретнати стегнах!
А облаци сиви се стелят...
под редките капки побехнах!
Завих зад познатия ъгъл,
понечих да бутна резето...
Но там, вместо малката къща,
стоеше витрина превзета!
Сред бели, безстрастни лица
на ред манекени блестящи,
на мама добрата ръка
за сбогом ми тихо помаха...

Събудих се, плувнала в пот!
Целунах портрета на мама.
От тук - от панелния блок,
последно с ръка ще й махна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Лисичкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...