Тръгнах към къщи в съня си... Нарамила тежката чанта. Денят уморен се навъси. А мама отдавна ме чака. Опънах чорапите бели и плитките спретнати стегнах! А облаци сиви се стелят... под редките капки побехнах! Завих зад познатия ъгъл, понечих да бутна резето... Но там, вместо малката къща, стоеше витрина превзета! Сред бели, безстрастни лица на ред манекени блестящи, на мама добрата ръка за сбогом ми тихо помаха...
Събудих се, плувнала в пот! Целунах портрета на мама. От тук - от панелния блок, последно с ръка ще й махна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.