Моята луна
702
0
0
Снощи нещо ме прихвана.
Зърнах на тавата моята луна, на лунната поляна.
В следващия миг с простряна длан,
тя хвана ми ръката в сюжет необигран.
Поведе ме по лунната пътека.
Сред милиони звезди бе спряло
времето, а светлинката им мека
около нас струеше, сякаш в приказка бе заспало.
Какво вълшебство, каква красота!
Сън ли бе това или в таз реалност бе една?
Преживяването вълнуващо, потайно,
с лек привкус на фаталност, струяща безкрайно.
Преплувахме цялата вселена.
Сами бяхме, сякаш изгубени в гора зелена.
Впуснахме се в безкрайността.
Моята луна със звезди в косите. Само аз и тя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариян Апостолов Todos los derechos reservados
