14 мая 2018 г., 20:49

Моята луна

701 0 0

Снощи нещо ме прихвана.

Зърнах на тавата моята луна, на лунната поляна.

В следващия миг с простряна длан,

тя хвана ми ръката в сюжет необигран.

Поведе ме по лунната пътека.

Сред милиони звезди бе спряло

времето, а светлинката им мека

около нас струеше, сякаш в приказка бе заспало.

Какво вълшебство, каква красота!

Сън ли бе това или в таз реалност бе една?

Преживяването вълнуващо, потайно,

с лек привкус на фаталност, струяща безкрайно.

Преплувахме цялата вселена.

Сами бяхме, сякаш изгубени в гора зелена.

Впуснахме се в безкрайността.

Моята луна със звезди в косите. Само аз и тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...