моята любов

9 sept 2008, 20:25

Poesía » De amor

746 0 2

Денят ми сякаш беше по-различен, не бе така студен,

когато твойто тяло бе до мен.

Силните ти мъжки длани обвиват нежно моята снага.

Целуваше ме плахо и с такава страст,

сякаш бях различна, сякаш бях кралица,

покорила твоето сърце.

Вечер бях в ръцете ти, тъй чиста, като мъничко дете,

така с ласки ме обгръщаше

и нежно ми говореше до сутринта.

А когато първите лъчи лицето ми погалят,

ти казваше с нежен глас:

"Добро утро, слънце мое ненагледно!" -

и мъжкият ти тежък глас омекваше.

Но днес денят е малко по-различен оттогава,

сега сред нас е пропастта голяма.

Къде отиде нашата любов, къде забрави моето сърце?

Делят ни километри много...

а и телефонът все мълчи и моето сърце разкъсва се

от болката жестока, която ти му причини.

Как любовта голяма да забравя...

а може би това не е било любов!?

Дали?!

Обади се и поне едно обичам те кажи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)

2008-09-10T01:57:14+03:00

Стига сте пълнили сайта с подобни безсмислици... И това, че някой си идиот те е зарязал си е твой проблем. Не занимавай света с него...
Това не е поезия.
jeni_josefin (Женя Михайлова)

2008-09-09T21:44:30+03:00

Невероятно е.Браво !Нямам думи да опиша колко много ми хареса и наистина ме трогна.