моята любов
Денят ми сякаш беше по-различен, не бе така студен,
когато твойто тяло бе до мен.
Силните ти мъжки длани обвиват нежно моята снага.
Целуваше ме плахо и с такава страст,
сякаш бях различна, сякаш бях кралица,
покорила твоето сърце.
Вечер бях в ръцете ти, тъй чиста, като мъничко дете,
така с ласки ме обгръщаше
и нежно ми говореше до сутринта.
А когато първите лъчи лицето ми погалят,
ти казваше с нежен глас:
"Добро утро, слънце мое ненагледно!" -
и мъжкият ти тежък глас омекваше.
Но днес денят е малко по-различен оттогава,
сега сред нас е пропастта голяма.
Къде отиде нашата любов, къде забрави моето сърце?
Делят ни километри много...
а и телефонът все мълчи и моето сърце разкъсва се
от болката жестока, която ти му причини.
Как любовта голяма да забравя...
а може би това не е било любов!?
Дали?!
Обади се и поне едно обичам те кажи!
© Маги Малинова All rights reserved.
