13 feb 2008, 19:57

Моята любов

  Poesía
1.6K 0 7
Думите не могат да опишат
моята любов така голяма,
всички могат само да въздишат,
че втора като нея нийде няма.

Всеки мъж желае да я вкусва,
от нея да опита за обяд,
но празен въздух винаги закусва
и бавничко умира си от глад.

Пред моята врата заспиват вечер
и сутрин се събуждат пак пред нея -
сякаш дявол всичките повлече
по мене от любов да полудеят.

Ума ли си загубиха мъжете -
не им ли стигат другите жени?
Та вече ми целуват и нозете -
един се моли, другият крещи.

Спорят и се карат пред дома ми,
едва не се избиха онзи ден -
не се побира всичко туй в ума ми.
Но няма и един от тях за мен.

Моето сърце все теб обича,
моята любов си пак и пак,
честта на теб се пада да ме имаш.
Ако не искаш - значи си глупак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво много хубаво и зняй, че този който искаш някой ден ще се появи стига да имаш очи да го видиш
  • Страхотен стих! И в моя живот имаше такъв период - искаха ме много, но не и този, който исках аз! Но какво да се прави - вдигаме глава и само напред Браво за стихчето!
  • Наистина ако не те иска е глупак!Душата ти наистина е влюбена!
  • Поздравления и от мен!
  • Моето сърце все теб обича,
    моята любов си пак и пак...
    хареса ми!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...