Моята любов
Думите не могат да опишат
моята любов така голяма,
всички могат само да въздишат,
че втора като нея нийде няма.
Всеки мъж желае да я вкусва,
от нея да опита за обяд,
но празен въздух винаги закусва
и бавничко умира си от глад.
Пред моята врата заспиват вечер
и сутрин се събуждат пак пред нея -
сякаш дявол всичките повлече
по мене от любов да полудеят.
Ума ли си загубиха мъжете -
не им ли стигат другите жени?
Та вече ми целуват и нозете -
един се моли, другият крещи.
Спорят и се карат пред дома ми,
едва не се избиха онзи ден -
не се побира всичко туй в ума ми.
Но няма и един от тях за мен.
Моето сърце все теб обича,
моята любов си пак и пак,
честта на теб се пада да ме имаш.
Ако не искаш - значи си глупак!
моята любов така голяма,
всички могат само да въздишат,
че втора като нея нийде няма.
Всеки мъж желае да я вкусва,
от нея да опита за обяд,
но празен въздух винаги закусва
и бавничко умира си от глад.
Пред моята врата заспиват вечер
и сутрин се събуждат пак пред нея -
сякаш дявол всичките повлече
по мене от любов да полудеят.
Ума ли си загубиха мъжете -
не им ли стигат другите жени?
Та вече ми целуват и нозете -
един се моли, другият крещи.
Спорят и се карат пред дома ми,
едва не се избиха онзи ден -
не се побира всичко туй в ума ми.
Но няма и един от тях за мен.
Моето сърце все теб обича,
моята любов си пак и пак,
честта на теб се пада да ме имаш.
Ако не искаш - значи си глупак!
© Васка Мадарова All rights reserved.
Браво за стихчето!
