30 ene 2013, 9:01

Моята молитва

  Poesía
799 1 6

Силна съм, Господи, с твоята помощ.
С малка надежда в големи мечти.
С вярата в утре. С любов, даже във немощ,
дето извира в сърцето и ме крепи.

Въжета корабни станаха дланите,
и тегля ли, тегля живота по ръб.
Здраве ми дай, и във дните най-трудните
пак да летя, а не да лежа, ей тъй по гръб.

Виждаш ли, Боже, как с Тебе съм силна?
Свила във пазвата си доброта.
Нито кълна, нито обиждам, просто обична,
каквато създаде ме, Ти за света.

Казват, магия била съм направила.
На слабите, грешните, Ти им прости!
Твоята заповед не съм забравила,
"Да любя ближните тъй, както себе си".

Утре, когато пак сипят върху ми
тежки обиди, завист, злини.
С Твоята длан, Ти, предпази ме
с любовта, дето света, ще спаси!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...