30 ene 2013, 9:01

Моята молитва

  Poesía
801 1 6

Силна съм, Господи, с твоята помощ.
С малка надежда в големи мечти.
С вярата в утре. С любов, даже във немощ,
дето извира в сърцето и ме крепи.

Въжета корабни станаха дланите,
и тегля ли, тегля живота по ръб.
Здраве ми дай, и във дните най-трудните
пак да летя, а не да лежа, ей тъй по гръб.

Виждаш ли, Боже, как с Тебе съм силна?
Свила във пазвата си доброта.
Нито кълна, нито обиждам, просто обична,
каквато създаде ме, Ти за света.

Казват, магия била съм направила.
На слабите, грешните, Ти им прости!
Твоята заповед не съм забравила,
"Да любя ближните тъй, както себе си".

Утре, когато пак сипят върху ми
тежки обиди, завист, злини.
С Твоята длан, Ти, предпази ме
с любовта, дето света, ще спаси!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...