Моята молитва

Не мога аз вече да ти бъда наместник

- добрия пастир или злия предвестник,

не мога аз вечно да горя и да страдам,

да се мъча и гния, да падам и ставам.

Съжалявам, Боже, но искам и аз да живея,

да обичам и да пея, а не да мразя и тлея,

искам да се радвам на туй, що наричам живота,

а не вечно да мъкна и влача хомота.

Душата моя е твое лично творение,

перфектна и свята, обвита в презрение,

пусни я ти свободна во веки на воля

и нека понася бедите от онова, що сторя.

Издигни ме ти до тебе вели, богоравен,

да творя и руша с гласа си сакрален,

да определям съдбите дребни, човешки,

да премахвам злините адски, зловещи.

Дари детето свое с тези големи неща,

за да не страда творецът творен самотен в нощта,

дай му върховната сила да става туй, що изрича,

дай му свободата свободен и щастлив да обича.

22.11.2014г. София

Кристиан Дочев