29.11.2014 г., 21:16  

Моята молитва

824 0 0

 

Моята молитва

 

 

Не мога аз вече да ти бъда наместник

- добрия пастир или злия предвестник,

не мога аз вечно да горя и да страдам,

да се мъча и гния, да падам и ставам.

 

Съжалявам, Боже, но искам и аз да живея,

да обичам и да пея, а не да мразя и тлея,

искам да се радвам на туй, що наричам живота,

а не вечно да мъкна и влача хомота.

 

Душата моя е твое лично творение,

перфектна и свята, обвита в презрение,

пусни я ти свободна во веки на воля

и нека понася бедите от онова, що сторя.

 

Издигни ме ти до тебе вели, богоравен,

да творя и руша с гласа си сакрален,

да определям съдбите дребни, човешки,

да премахвам злините адски, зловещи.

 

Дари детето свое с тези големи неща,

за да не страда творецът творен самотен в нощта,

дай му върховната сила да става туй, що изрича,

дай му свободата свободен и щастлив да обича.

 

 

22.11.2014г. София

Кристиан Дочев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...