Моята молитва

26 nov 2008, 10:57

Poesía » De amor

534 0 2

Хващам за ръка дъжда,

ще бъда с него, докато бездната на Ада се отвори,

докато огъня обгърне ме напълно

и изгрева не ме спаси...

Оставам в тази тъмнина,

светулките запалват свещ...

Сама съм и докосвам свят,

с който ще се разделя...

Пчели заплитат моята коса,

започва да вали и ме засипва...

Небето е отворено за мен сега,

дано да чуят моята молитва...

Аз искрено се моля за любов

и искам в нея без страх да се удавя,

продължавам да мечтая за едно...

Да ми изпратят някога спасител от безкрая...

И този ангел да ме промени,

да се усмихне и да ме докосне,

с целувката си да ме извиси,

душата ми да омагьоса...

И тогава ще мечтая за мечти,

а тайните светкавици дъждовни

ще се смаляват в моите очи

и себе си ще мога да докосна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.